| Форуми » Здравословен начин на живот » Детайли | нов отговор нова тема |
 Билки - мита за тяхната полезност и лечебност
|
| svet |
Публикувано на: 20.01.2012 13:46 |
 |
Няма по универсална аптека от Природата – основния, неизчерпаем източник, от който черпим енергия, здраве и сили!
|
| svet |
Публикувано на: 20.01.2012 13:58 |
|
Нестабилна стенокардияКакво представлява нестабилната стенокардия?
Нестабилната стенокардия е едно от най-често срещаните кардиологични заболявания. То представлява отделна клинична форма на исхемичната болест на сърцето и по своята характеристика заема междинно положение между стабилната стенокардия и инфаркта на миокарда. В момента исхемичната болест на сърцето заема едно от първите места по брой хоспитализации за година и едновременно с това е водеща причина за смъртност по света. Най-новите проучвания показват, че и през 2020 година исхемичната болест на сърцето ще продължава да заема челните места сред причините, водещи до смърт. Нестабилната стенокардия или ангина пекторис е една от най-честите форми на болестта. Обикновено тя засяга хората над 45-50 години и по характеристика на симптомите и факторите, които я провокират, тя много прилича на острия миокарден инфаркт без ST-елевация на ЕКГ. Даже някои автори смятат, че всъщност се касае за едно и също заболяване, което обаче протича с различна тежест и в някои случаи води до пълно прекъсване на кръвотока на сърцето с развитието на инфаркт, а друг път нарушението не е толкова значимо, че да доведе до необратими поражения на миокарда. Подобно на миокардния инфаркт, и нестабилната ангина пекторис се провокира най-често от наличието на частично оклузиращ (запушващ) вътрекоронарен тромб, който води до остър дисбаланс между кислородните нужди и консумации на миокарда от една страна и коронарния кръвоток от друга. В резултат на описаното запушване до клетките на сърцето достигат по-малко хранителни вещества и кислород (възниква т.нар. исхемия), което води до нарушаване на функциите му. В зависимост от тежестта на запушването и от времето, което то продължава, функционирането на сърцето може да бъде увредено обратимо или небратимо. Какви са рисковите фактори за възникване на нестабилна стенокардия?
Рисковите фактори, които водят до възникването на описаните механизми, са същите, които причиняват миокардния инфаркт. Най-общо те могат да се разделят на: Коригируеми рискови фактори:
на два или повече рискови фактори увеличава в геометрична прогресия риска от възникването на остър коронарен синдром. Какво причинява нестабилната стенокардия?
Нестабилната стенокардия е заболяване на съдовете. В повечето случаи тя се характеризира с остронастъпило несъотвествие между притока на кислород към сърцето и неговите потребнисти. Най-често стенокардията (стабилна и нестабилна) се предизвиква от наличието на атеросклеротична плака, разположена в някоя от коронарните артерии, изхранващи миокарда. Тази плака води до стесняване лумена на съда, в резултат на което до клетките на сърцето достигат по-малко кислород и хранителни вещества. Когато плаката е стабилна, т.е. нейната повърхност е интактна и запазена, стеснението е относително постоянно и до известна степен компенсирано (това е типичното за т.нар. стабилна стенокардия). Когато обаче въпросната плака руптурира или ерозира, нейната структура се нарушава, тя се оголва и по повърхността и се появяват молекули, които при нормални условия не влизат в контакт с кръвните клетки. Най-често това е молекулата на колагена, която има силен афинитет към тромбоцитите. Те полепват по повърхността на оголената атеросклеротична плака и водят до образуването на тромб, който още повече намалява диаметъра на предварително стеснения коронарен съд. В резултат на това се явяват оплакванията и симптомите на нестабилната стенокардия. В някои случаи нестабилната ангина пекторис се проявява и при ненарушена атеросклеротична плака, която обаче води до стеноза над 90% от лумена на съда и практически не позволява адекватното кръвоснабдяване на посочената част на миокарда. Често в хода на хиперконтрактилитет (повишена контракция) на съдовата стена или в резултат на нарушена ендотелна функция в близост до наличната атеросклеротична плака възниква съдов спазъм. Той допълнително стеснява съда и придизвиква ефект подобен на описания вече при насложената тромбоза върху атерогенната плака. Този механизъм на възникване на нестабилната стенокардия обаче е доста по-рядък. Ето защо повечето автори приемат, че за възникването на типичните оплаквания на заболяването най-съществено значение има руптурата на плаката и тромбообразуването. Какви са симптомите на нестабилната стенокардия?Заболяването може да протече по различен начин. Най-често обаче оплакванията му се изразяват в следното:
Обикновено Как се поставя диагнозата?
Нестабилната стенокардия в повечето случаи е клинична диагноза, т.е. тя са поставя на базата най-вече на оплакванията на пациента и характерната болкова симптоматика. Въпреки това има изследвания, които могат да подпомогнат диагнозата и по този начин да ускорят лечебния процес. На първо място това е електрокардиограмата (ЕКГ). В редица случаи тя може и да е нормална. Прогностично значение обаче има търсенето на ST-депресия в някое от отвежданията – периферно или прекордиално. Въпросната депресия има типичен вид и тя се познава по характерното снижение на изоелектрическата ос. Тази депресия отразява исхемията на миокарда и има важно значение за степента на тежест на миокардното засягане. Освен това често в ЕКГ могат да се открият и отрицателни, т.е. под нивото на изоелектрическата ос Т-вълни. Този белег обаче е твърде неспецифичен и може да се наблюдава и при редица други състояния. Ето защо самостоятелното им откриване не говори със сигурност за наличието на миокардна исхемия. Характерно за нестабилната стенокардия е, че описаните ЕКГ промени, в случаите когато присъстват, са преходни. Поради тази причина ненавременното търсене на лекарска помощ затруднява диагнозата. Често при част от пациентите с нестабилна стенокардия е удачно прилагането на велоергометрия, т.нар. работна проба. Тя се изразява в последователен ЕКГ запис на сърдечната дейност на пациента, докато той кара специално колело. Целта на изследването е да търси именно тези ЕКГ белези, които насочват вниманието за евентуална миокардна исхемия – ST-депресия и отрицателни Т-вълни. При пациенти обаче, които страдат от захарен диабет, имат предходна сърдечна операция или коронарография, в последните часове имат нестабилна хемодинамика (отразена чрез непостоянство на артериалното налягане) или пък персистиране на исхемичните ЕКГ данни, съществува повишен риск при извършването на велоергометрия, поради което тя и не се прави. Ехографското изследване на сърцето при пациенти с изолирана нестабилна стенокардия не показва съществени отклонения. Обикновено то се прави за изключване на евентуален миокраден инфаркт или някаква клапна лезия, която да обяснява състоянието. При всички случаи обаче ехокардиографията е изследване с доказана точност и прецизност и е препоръчително неговото извършване при всеки сърдечно болен пациент за проследяване помпената функция на сърцето и състоянието на клапния му апарат. Лабораторното изследване на кръвта има също своето значение. Обикновено неговото извършване цели отхвърлянето на диагнозата миокраден инфаркт. За целта се изследват специални ензимни маркери, които сочат степента на увреждане на миокарда. Най-често това са тропонинът, креатинкиназата (СРК) и нейната миокардна фракция (СРК-МВ). При повишени стойностите на посочените лабораторни показатили най-често се касае за остро и продължително исхемично увреждане на миокардна, съпроводено с некроза на неговите клетки. Поради това в тези случаи се поставя диагнозата миокарден инфаркт. Ако тези показатели са в норма, по-вероятно е да се касае за нестабилна стенокардия. При все това, обаче, винаги има изключения и при двата варианта. В някои случаи при невъзможност за поставянето на диагнозата, е удачно провеждането на селективна коронарна артериография. Това представлява инвазивен метод, при който с помощта на специално въведено в съдовете багрило се изобразяват коронарните съдове. При наличието на запушване или стеснение се получава стоп в преминаването на контрастната материя и най-добре се визуализират стенозите. Освен диагностичен, този метод в редица случаи може да се превърне и в терапевтичен подход. Как са възможните усложнения на нестабилната ангина?Нестабилната стенокардия е междинно състояние. То осъществява Освен това наличието на нестабилна В редки случаи Как се лекува нестабилната стенокардия?
Лечението на нестабилната ангина има два съществени момента – лечение на рисковите фактори и лечение на самия ангинозен пристъп. Лечението на рисковите фактори включва следните основни етапа:
На първо място терапията започва още вкъщи, при самото начало на болковата симптоматика. Пациентът приема таблетка нитроглицерин под езика и изчаква в покой. При неповлияване на симптоматика се препоръчва приема на още една таблета нитроглицерин. Ако и тогава не се постигне ефект, най-добре е да се потърси лекарска помощ. В болнична обстановка лечението включва следните основни препарати:
овладяването на симптоматиката и подобряване състояние на пациента обикновено препорките за продължително лечение включват прием на бета-блокер, статин, антиагрегант и АСЕ-инхибитор. Последният препарат е от съществено значение за правилната помпена функция на миокарда и освен това също има антихипертензивен ефект. Какви са инвазивните методи на лечение?
В някои случаи медикаментозната терапия не може да овладее
симптоматиката. Друг път ефектът от лечението е временен и след кратко време независимо от приложеното лечение ангинозният пристъп се повтаря. Най-често в тези случаи се препоръчна инвазивното лечение на заболяването. То бива:
http://www.puls.bg/illnes/issue_387/print.html |
| svet |
Публикувано на: 20.01.2012 14:03 |
|
Джинджифил (Ginger)
Ключови компоненти
Използвани лечебни части Използвани средства Отварата от пресен корен се използва при втрисане и слузести настинки (1-2 парчета на чаша вода и къкри 10 минути. Може да се добави канела). Отварата от сушен корен се използва в комбинация с други билки като тонизираща "ян" или енергизираща далака, при коремна пълнота, гадене и много храчки. Тинктури от пресен корен се използват като затоплящ кръвообращението стимулант, при метеоризъм, стомашно разстройство и гадене. Капсулите се правят от сух корен на прах. Те са удобен начин за приемане на билката преди пътуване или за сутрешно гадене. Етеричното масло се използва за масажи при ревматизъм, лумбаго или за костни наранявания и се съчетава добре с бадемово масло, масла от хвойна или евкалипт за тази цел. То може също да се използва за лечение на газове, менструални спазми, гадене или стомашни разстройства, но лечението трябва да се наблюдава от опитен билкар. Традиционна употреба Джинджифиловото семейство включва не само джинджифил, но и кардамон, куркума и зедоария. Различните видове джинджифил се използват като лекарства, но качествата им не се равняват с тези на джинджифила, включително и на такъв негов близък родственик, като куркумата. В Азия, всички членове на това семейството се смятат за полезни за здравето. Арабите използват други два вида от същото семейство, галанга (Alpinia officinarum) и зедоария (Curcuma zedoaria) за лечение на стомашни заболявания и обща слабост. Корените на тези две растения се смятат за стимуланти, афродизиаци, и удивително, за лекарство за амнезия. Стрити със зехтин, те се добавят към гореща вана или втриват в тялото при всяка форма на мускулни оплаквания, причинени от пренапрежение. Джинджифилът има широк спектър на действие в човешкия организъм и е установено, че е ефективен при лечение на катаракта, сърдечно-съдови заболявания, мигрена, инсулт, аменорея, ангина, атлетично стъпало, бурсит, хронична умора, настинки, грип, кашлица, депресия, виене на свят, повишена температура, безплодие, еректилни проблеми, камъни в бъбреците, болест на Рейно, ишиас, тендинит и вирусни инфекции. В Китай, науката за джинджифила е толкова прецизна, че джинджифилът от различни части на страната се използва за различни цели. Пресният джинджифил се използва за лечение на кашлица, гадене, газове, дизентерия, както и за лечение на висока температура и гъбно отравяне. Сушеният джинджифил се използва за всички неща, за които се използва пресния джинджифил, както и за кръвоизливи, запек и уринарни проблеми. Като натурален диуретик, джинджифилът стимулира бъбреците да изхвърлят токсините навън по-бързо. Пресният корен се използва главно за стимулиране на изпотяване и намаляване на висока температура, затопляне и успокояване на тялото по време на кашлица, настинка, грип и други респираторни проблеми. Той също е едно добро отхрачващо средство при настинки и простуда. В Индия, джинджифилът се използва за лечение на хроничен ревматизъм по същия начин. Пациентът пие отвари от джинджифил преди лягане и след това се покрива добре с одеяла за получаване на обилно изпотяване. Същото лечение се смята за полезно в случаи на настинки или катарални атаки и по време на студената фаза на периодична треска. Етеричното масло е използвано в Източната и Западна медицина от най-малко 400 години. Във Франция, все още се предписват капки върху бучки захар при метеоризъм, висока температура и за стимулиране на апетита. Джинджифилът е отлично средство за всякакви храносмилателни оплаквания, особено гадене, газове и колики. В Мексико, джинджифилът се смята за по-ефективен от Dramamine в борбата срещу морската болест. Във Венецуела, джинджифилът е стрит в паста и се прилага локално върху корема при трудна менструация. В Коста Рика, той се използва на отвара за облекчаване на възпаления в гърлото и астма. С добавянето на мед, той става ценно средство срещу кашлица и бронхит, а също така за изпотяване при температура. В Панама казват, че облекчава ревматизъм. В Гватемала, джинджифиловата отвара са взема като възбуждаща апетита и тоник. В Тринидад, той е средство за лошо храносмилане, болки в стомаха и малария. Неговите антисептични качества го превръщат в силно полезно средство срещу чревни инфекции, включително и някои видове хранителни отравяния. Западните билкари го смятат за добър стимулант на кръвообращението, който увеличава притока на кръв към повърхността и това го прави ценно средство при подуто измръзнало място и слабо кръвообръщение към крайниците. Чрез подобряване на кръвообръщението, джинджифилът помага за повишаване на кръвното налягане. Тъй като той стимулира периферната циркулация се затоплят крайниците, което помага за предпазване от видовете студени тръпки, свързани с малария, настинки и грип. Едно от по-необичайните му приложения е за изгаряния. Когато се използва външно като лапа или мехлем, джинджифилът успокоява възпалението и стимулира оздравяването. Сок от пресен джинджифил, напоен в памук и приложен върху изгаряне, например, веднага облекчава болката (дори на отворени мехури), намалява мехурите и възпалението и осигурява антибактериална защита срещу инфекции. Някои билкари препоръчват да се смеси сок от пресен джинджифил с неутрално масло и да се прилага върху скалпа срещу пърхот, а за гаргара на възпалено гърло да се смеси с лимонов сок, оцет и мед. Дивият джинджифил е специфично средство срещу болезнени спазми на червата и стомаха. Можете да си направите домашна джинджифилова бира: Вземете пресен джинджифил и счукайте небеления корен. Поставете 1 чаша от корена в 5 литра вода и кипнете. Махнете от котлона, прецедете и добавете мед на вкус. Тази напитка може да се пие така или да се добави към газирана вода. Клинично изследвани полезни действия:
Как да се приема? За профилактика или лечение http://nanocom-bg.com/test/index.php?option=com_content&view=article&id=891:dzhindzhifil-ginger&catid=37:bilkolechenie&Itemid=100017 |